Първата лека кола, която закупих от Германия

Първият път когато закупих лек автомобил от Германия беше през 2012 година. Бях на 22 години и спечелих място по програма „Еразъм” за международен обмен на студенти. Живях в град Кобленц в продължение на 5 месеца. В рамките на месец – два аз и бъдещият собственик на автомобила (покупката беше по поръчка и естествено не за мен) обсъждахме дали да се купува VW Tiguan или Toyota Rav4. Двете коли бяха в един и същ клас. Така ние решихме да оставим и двата модела за избор, като се купува първата кола, която е в отлично състояние, без значение дали е VW или Toyota. Бюджетът беше максимум 15 000 Евро и колата не трябваше да е на повече от 5 години. По това време това 15 000 не бяха много пари за 4-5 годишен SUV в отлично състояние и задачата не беше въобще лесна. В България тези СУВ-та бяха трудни за намиране, а цената им беше значително по-висока от цената им в Германия (около 18 000 Евро). Дори с добавяне на разходите за транспорт и прибиране на автомобила, то пак беше по-евтино да се търси кола от Германия, да не говорим за безупречните външен вид и техническо състояние на немските автомобили. Това важи за почти всички нови модели автомобили, предлагани на вторичния пазар. SUV-то трябваше да е дизел, 4х4, версия трак енд фиелд, с офф роуд функция и да е в перфектно техническо състояние (4-ри годишен автомобил не би следвали да има някакви забележки). Отворих интернет сайта mobile.de и започнах да търся за автомобил в района на Колбенц и в радиус от 50 км. Сложих критериите за бюджет, мотор и избрах модела Тигуан. За мое пълно учудване не се появиха никакви резултати. Помислих си, че съм направил някаква грешка и проверих всичко отново. Нито един Тигуан не се показа в резултатите и на втория път. След това погледнах за Тойота Рав4. Имаше един резултат. Колата се намираше на разстояние от 80км. На снимки колата изглеждаше добре. Беше прясно измита. Обадих се на продавача, уредихме си среща за оглед и на следващия ден потеглих към мястото. След като направих почти всички проверки описани тук и тук беше време за финалния тест на сърцето на автомобила (двигателя). Двигателят работеше и аз отворих капачката на маслото. Цяла вълна от масло се изля върху лицето и тениската ми. Не можех да повярвам. Веднага затворих капачката на двигателя, взех къпичка, избърсах си лицето и казах довиждане на продавача. Той определено ме е бил лъгал по телефона за перфектното състояние на автомобила му. Двигателят си беше за основен ремонт.Това беше също така доста разочароващ факт за D-4D двигателите на Тойото, но винаги е възможно да има 1 дефектен на 1000. Между другото продавачът не беше германец, а сърбин. Тръгнах си разочарован от мястото заради изгубеното време, но все пак и леко щастлив, понеже харесвах Тигуана повече. Не бяха изминали и 2 седмици, когато една състудентка от Финландия дойде при мен и ме помоли да я закарам с автомобила си от Кобленц до Летището на Франкфурт ам Майн на следващия ден. Тя трябваше да се прибере вкъщи и търсеше по-удобен транспорт от Деуче Бан. Беше готова да покрие транспортните разходи, разбира се. Транспортните разходи с дизелов автомобил бяха несъмнено по-малки, отколокото билет за влак. След като поговорихме още  5 мин за малките детайли всичко беше изговорено и си казахме чао. Аз незабавно се отправих към стаята ми и отворих лаптопа си. Заредих mobile.de и започнах да търся VW Tiguan в района около Кобленц. Заредих всички критерии и хоп – намерих Тигуан за малко повече от 15 000 Евро в перфетна форма, в района на Ханау около Франкфурт на Майн. Това беше обявата: Vw Tiguan Advert обява на mobile.de. Колата беше само на 115 000 километра. Погледнах работното време на автокъщата, намерих адреса в моята мобилна навигация, записах го, принтирах този чек-лист и бях напълно подготвен за утрешния ден. Нямах търпение.
          На следващия ден първо закарах момичето до летището и после запалих към автокъщата. Красивият Тигуан си стоеше на първа линия. Паркирах колата си в паркинга на съседния Лидл,  пресякох улицата и влязох в автокъщата. Започнах с огромно любопитство да оглеждам колата. Тя изглеждаше като нова, все едно в момента е излязла от завода. Не можах да намеря никакви външни забележки, нито 1 драскотина. Отидох до един човек, който несъмнено работеше в автокъщата и го помолих за ключовете за Тигуана. Той ми ги даде. Аз отворих колата и започнах да разглеждам интериора според чеклиста. Всичко беше наред, освен това че имаше малко тъмно петно на тавана и лампата за дългите светлини не светеше на таблото. Това бяха несъществени детайли, но напълно необходими, за да коригирам леко цената. Естествено нищо не казах на момента, а просто си отбелязах в тефтера какво съм видял. Поисках пробно каране. Човекът ми даде ключовете на колата, постави транзитни номера, взе личната ми карта като гаранция и ми каза, че мога да изляза от автокъщата, да завия на дясно и да карам 10 километра до съседното село, като преди селото има кръгово движение, на което мога да завъртя и да се върна обратно. Направих точно това. Ествено при тест-драйва изпобвах колата до край (скорост, спирачки, траектория на пътя, климатик). Всичко беше проверено и тестът премина успешно. Върнах се обратно и казах на човек за гореспоменатите дребни недостатъци. Той ги провери за себе си и нямаше отговор защо са така. След 5 минутен разговор и моето желание да купя колата веднага, натиснах цената с 500 Евро и той се съгласи. Това беше наистина огромна отстъпка за толкова ценна кола. Помолих да платя депозит и да запазя колата завинаги. За късмет имаше Виза Терминал. Нямах много пари в кеш. В повечето големи автокъщи има Виза Терминал за заплащане. Тази имаше над 50 автомобила. Беше сериозна автокъща. Платих депозит от 2 400 Евро с Виза Картата ми и подписахме договор за покупко-продажбата. Взех едното копие от договор. Договорихме се, че аз ще преведа останалата част от сумата чрез банков превод до няколко дни и ще дойда да взема автомобила след 7 дни. Така се и случи. Парите бяха преведени. Резервирах си билет за влак и отидох да прибера колата. След като я взех потеглих незабавно към България. Преминах целия път от близо 1700 км безпроблемно, като направих една нощувка във Виена.